Рокерите

22.03.2014

Всяка година на Първа пролет рокери от цяла България се събират в Пловдив за символичното откриване на сезона. Идват да се видят (и преброят), да си покажат моторите. После с пилотни полицейски коли правят един кръг из града и пак под зоркото око на полицията се отправят към Бачково. Все се каня да отида да видя (и снимам) тези луди глави, които в дните преди събора огласят улиците с мощните си мотори, но в последните години събитието беше в делнични дни. Този път 22 март бе в събота, времето – хубаво и с апарата през рамо се отправих към сборния им пункт. Наближавах ул. Данаил Николаев и отдалече се усещаше миризмата на бензин и гълчавата от поне хиляда мотористи и зяпачи. Време беше за тръгване и моторите вече се подреждаха в тясната улица.

Да ви кажа честно, вървях натам с малко предубеждение – някакви си рокери, притесняващи града с наглото си поведение, създаващи хаос по улиците. Но за половин час, колкото бях там, започнах да усещам тези пораснали момчета, че те си имат едно хоби, което е начин на живот. Аз си имам фотографията, средство за разтоварване и повод да изляза някъде, по улиците или сред природата, те си имат моторите. Както е поредицата по „Discovery“ – „Boys Toys“, т.е. играчки за (пораснали) момчета. Всеки си „чеше крастата“ някъде, разтоварва се от ежедневието. Тази общност създава приятелства, създава стимул за изява. Нека не им се сърдим.

При снимките основно се съсредоточавах върху хората – снимки на мотори има всякакви в нета, аз се интересувах кой ги кара тези мотори. Това бе денят, тяхния ден да бъдат в центъра на вниманието, с моторите, които са стягали цяла зима за пролетния събор. С удоволствие и гордост се носеха по улицата, позирайки на всеки фотограф, накацал по тротоарите.

Но да караме хронологично. Последни приготовления:

Представителите на BENZIN – Асеновград бяха сред основните участници в шоуто.

Докато си намеря по-свободно място на тротоара и процесията тръгна. Редуваха се мотоциклети с кош – наистина забравена гледка от 60-те и 70-те години, когато ИЖ с кош беше основно превозно средство. Е, сега в коша е седнал весел „балансьор“ с Каменица в ръка. Но нека шоуто да продължи …

Някои от мотоциклетите ме накараха да питам вездесъщия „Чичко Гугъл“. Например нищо не ми говореше марката М-72. Оказа се тежък армейски съветски мотор с боксерен двигател, взаимстван от BMW R-71 (модел 1938) произвеждан от 1941 до средата на 50-те години, предшественик на известния през 70-те год. „Урал“. Любопитното е, че през 1957 год руснаците предоставят цялостното си оборудване на Китай, който продължава да го произвежда до наши дни под името „ChiangJang CJ750“. Така че този мотор е най-дълговечния в света, произвеждан от 1938 год. досега под различни имена (по данни на Wikipedia).

По улицата дефилираха достолепни моторджии с двуколесните си возила:

От Кърджали бе пристигнал и истински щатски магистрален красавец

Старата гвардия стискаше здраво кормилото

А младата смяна напираше за изява:

Не отсъстваха и представители на четириколесните мото-манияци

А по улицата не прекъсваше бръмчащия поток

В края на процесията се зададе страхотния звук на няколко шосейни мотора, яхнати с достойнство от мъжаги с почти еднакви кожени дрехи. Аз като човек, който никога не е бил изкушаван от моторите като превозно средство, просто реших че това са прословутите „Харлей Дейвидсън“, но уви – не бях познал. Направих няколко кадъра като минаваха покрай мен, но след това вече пред компютъра се поразръчках и установих (поне за себе си, може и да греша), че това бяха Honda VTX 1800. Шосейни мотоциклети, произвеждани в САЩ от завод на Хонда изключително за американския пазар. И на четирите мотора, отпред на „wind shild-a“ имаше занитена табелка „Route 80“. Предполагам, това означаваше, че с тези мотори е преминато по легендарното шосе 80 от Ню Йорк до Сан Франциско (да не се бърка с Route 66, което се простира от Чикаго до Санта Моника, Калифорния)

Малко хром в едър план: