Нощи на музеите 2014

май, септември 2014

Тази година така се случи, че на 17 май бяхме в София, а тогава се оказа че е нощта на музеите. Защо пък да не се възползваме от отворените до полунощ врати на софийските музеи. Решихме първо да отскочим до Бояна – Националния исторически музей, а след това да се върнем до центъра. Досега не бях влизал в експозиционните зали на НИМ, само по работа бях ходил в работилниците за реставрация, които са разположени в сутерена на бившата резиденция. Освен това знаех, че при такива инициативи уредниците не забраняват снимането, което обикновено е проблем в останалите дни от годината. За всеки случай на входа потърсих някой от служителите на музея за да се уверя в това. Наистина снимането бе свободно, като единственото условие е да не се ползват стативи и светкавици. Това последното почти не се спазваше от снимащите с телефони и сапунерки – интересно какви ли снимки са направили през стъклените витрини с включени светкавици, но това си е тяхна работа.

Още с влизането се сблъскваш с импозантността на грандоманската сграда. Огромни стълбища, фоайета, безмислени празни пространства, където са посрещани ръководителите на близки и далечни страни. Представям си шпалира от гвардейци, подредени от двете страни на червената пътеката, а в дъното – др. Т. Живков, разтворил ръце за братска прегръдка.

Потокът от хора ме повлече към залата с Панагюрското съкровище – сякаш всички идваха за него. Още като ученик през 70-те години бях виждал оригинала, който се пазеше в пловдивския археологически музей – във витрина от бронирано стъкло, като цялата витрина вечер след затваряне на музея се спускаше с хидравлика в подземна каса. Но макар и копие, изложеното в НИМ те кара да прекланяш глави пред майсторството на древните траки.

Не по-малко изящни са Боровското и Рогозенското съкровища. Среброто е изковано в причудливи ритони, кани и фиали, с частично позлатени акценти.

Из множеството зали на НИМ погледът ти се спира на причудливи фигурки, бронзови пластики, филигранни украшения, кръстове и църковна утвар.

Евангелие с разкошен обков от ХIV в., както и един от първите преписи на Паисиевата история от XVII в.

Не пропуснахме и едно от малкото неща, персонално свързани с личността на конкретна историческа личност – печатът на Калоян.

Време бе да се отравим към центъра на града и да видим какво са ни подготвили и другите музеи.
Бях си набелязал галерията за чуждестранно изкуство, но незнайно защо тя ни посрещна със затворени врати, явно не са пожелали да бъдат включени в инициативата. Нищо, отправихме се към Националната художествена галерия.
След като бяхме видяли преди малко величието на соц-а, нека надникнем и в покоите на бившия царски дворец. Паркетните зали бяха пълни с народ. Тук, за разлика от НИМ нямах желание да снимам, просто се наслаждавах на картините на известни майстори.

В градинката пред Кристал Стефан Стамболов сякаш ни гледаше с укоряващ поглед – какво я мислехме, пък вижте докъде я докарахте …

На 12 септември бе денят на музеите в Пловдив. За разлика от София, където сякаш само посетителите на музеите знаеха за събитието, то в Пловдив проявата се бе превърнала в един уличен хепънинг. Улиците и площадите преливаха от народ, заведенията работеха на макс, улични музиканти огласяха нощта от всеки ъгъл. Както обикновено, влязохме в Стария град от изток през Хисар капия и веднага попаднахме в гъмжилото.

През прозорците се виждаше как в старите къщи кипи живот – малко момиченце се учеше на тънкостите на тъкачеството:

Пред магазина за сувенири намерили свободни столчета отмаряха уморени туристи

Едни показваха майсторството си в печат на офорти, други – в пиенето на бира

На Джумаята – народ. Литературно четене на стихове на млади автори

На Главната, на обичайното си място на пейката пред Ескалибур старият китарист оглася улицата с канцонети, а витрините са онемели в този късен час

В дъното на ул. Отец Паисий една банда здраво опъва жици направо на паважа:

Време е за прибиране към вкъщи. Попътно минаваме през Раннохристиянската базилика, която се намира на около 500 м от дома, но през всичките години на разкопки и реставрация не бях намерил време да надникна какво има там. Страхотните мозайки са експонирани по чудесен начин и наистина си заслужава да се види този храм от V век – какво са правили древните майстори с тези малки разноцветни камъчета.