И така, продължаваме нашето пътешествие по Родос. След уморителния първи ден, през втория разпускахме около басейна на хотела, ресторанта и барчетата. Все пак сме на „all inclusive“ оферта и не си струва да подаряваме на гърчулята това, което ни се полага. А те са доста по-пестеливи в обслужването, в сравнение с другото ни „комшу“ – турците, които миналата година по това време отсреща в Анталия ни сваляха звезди от небето, за да ни угодят. Най-малкото – в Анталия алкохолът по време на хранене бе „на корем“, а пък тук ми се било полагало по чаша вино или бира за едно хранене. Абе византийци, кво да ги правиш.
Все пак се пекахме покрай басейна, направихме малка разходка по брега и добре разпуснахме след здравото ходене вчера. А околността си беше много красива – изумрудено синьо море, бели облачета и турския бряг отсреща.
По брега все още личат следите на войната. Островът е бил стратегически опорен пункт в Средиземноморието.
Надолу по брега рибари си опитваха късмета
А в следващия залив клуб по уиндсърфинг разпъваше платната.
„Колегата“ фотограф документираше усилията на сърфистите.
За следващия ден бяхме предвидили обиколка на острова. В бюрото на рент-а-кар в хотела си поръчахме една малка Нисан Микра да е на разположение за сутринта. Хапнахме си закуската и хайде газ по пътищата на Родос.
Първата ни спирка бе средновековния рицарски манастир Филеримос. По лъкатушещ хубав асфалтов път набираме височина към върха на единственото очертаващо се възвишение в района. Паркинг в подножието, входна такса за манастира и хайде вътре. По алеите се разминаваме с гордо крачещи, вдигнали опашките си пауни.
Продължаваме нагоре и стигаме да средновековна църква, основана от рицарите.
Както се вижда на снимките, тя беше в реставрация (абе май византийците сега я строяха) и не беше достъпна да я видим отвътре. Манастирския двор също бе пуст, без признаци на живот.
Та от манастира Филеримос най-голямата атракция си останаха пауните. По алеята срещу манастира се стига до панорамна площадка с огромен каменен кръст, от която се открива хубава гледка към половината остров.
Толкова с Филеримос, продължаваме към едно градче на източното крайбрежие, което е емблематично за о-в Родос (поне така пише в туристическите гидове), а именно – Линдос. По пътя увлечен в хубавия път изпускам отбивката за залива на Антони Куин, но решаваме да минем и без него (залива де, не Антони Куин). Антони Куин снима знаменития си филм „Зорба гъркът“ на о-в Крит, но впоследствие се влюбва в красотата на Родос и решава да основе международен артистичен и филмов център на острова. Купува земята около залива от частни лица, но така и не успява да направи каквото и да било, защото гръцката държава оспорва сделката. Въпреки, че не създава арт центъра, заливът започва да носи неговото име – The Anthony Quinn`s Bay.
Но напред по хубавия асфалт към Линдос. Спираме на един от завоите преди слизане към градчето. Времето е ужасно за началото на май – вятър, мъгла и лек дъждец.
Спираме на още един паркинг на слизане към Линдос. Тук вече не духа толкова и мъглата е останала горе по високото.
Влизаме в градчето – в тесните улички, където не могат да се разминат две коли, цари абсолютен ред. Младежи с жилетки „Security“ управляват перфектно движението. С непрекъсната радиовръзка знаят на кой паркинг има свободни места и насочват колите натам. Разбира се паркингът е безплатен. Щом си дошъл дотук все ще оставиш някое евро в градчето, защо да ти взимаме още на входа, нека да си похарчиш парите с кеф.
А градчето е типично гръцко – бяло и синьо.
На хълма над Линдос е Акропола. Традиционният транспорт догоре е с магарета. Не знам дали магаретарите са теглили кредит от Алфа Банк, но в теснотията на градчето основната пияца е разположена в първия етаж на банката. И по нашата телевизия вървеше една реклама „…с подкрепата на Алфа банк“, та не се знае дали банката няма нещо общо и с магарешкия бизнес.
Ние разбира се предпочетохме да се качим пеша до хълма, като по този начин разгледахме и тесните улички на Линдос.
На входа на Акропола попаднах на същия магаретар, когото снимах долу при банката, явно е намерил клиент, качил го е до горе и чакаше някой за обратния път. Загледах се в тениската му – разпечатан англо-гръцки разговорник. Готино хрумване.
А ето и увеличения от същата снимка надпис.
От височината на хълма се виждаха само белите покриви на Линдос.
Долу уличките са толкова тесни, че всички кафенета и ресторантчета са качени на покривите на сградите.
Хайде пак в колата и продължаваме на юг. Южната част на острова няма нищо общо с пренаселения и кипящ от живот север. Слабонаселени, земеделски райони, сурова природа, редуваща безводни долини и гористи върхове. Не се въздържам и спирам насред пустошта за една снимка с стил „дивия запад“.
Призрачни скалисти острови се показват от мъглата.
Спираме в едно селце, където трябва да се отбием за следващата точка от програмата ни – крепостта Монолитос.
Питаме за посоката и се отбиваме от основния път към една скала, издигаща се над морето, на която от древни времена се извисява стара крепост.
Докато обикаляме около крепостта отново се спуска мъгла и върхът се скрива от погледа ни.
По обратния път към хотела пътят се вие по западното крайбрежие на острова. Минаваме през приветливи планински селца и покрай още няколко крепости, бележещи значението в древността на това малко парченце земя, разположено на стратегически пътища в източното Средиземноморие.
Една обиколка на Родос – 230 км с пъргавата Микра, която няколко пъти през деня я качвах от морското равнище до почти 1000 м надморска височина. Пътищата бяха хубави, преживяванията – неповторими. Изпълнихме основните пунктове, които са заложени във всяка туристическа обиколка на острова. Имайки свободата да си планираш сам програмата без да се съобразяваш с график наложен ти от групата.
Оставаха два дни до заминаването. Единият ден бяхме отново в гр. Родос (снимките в първата част са компилация от двата ни дни в Родос, да не си мислите, че толкова нещо може да се обиколи за един ден), а последния ден хайлазувахме в хотела и на плажа.
Полетът обратно е в късния следобед. Това е хубаво на чартърите, че си използваш докрай почивните дни – пристига се сутрин и летиш обратно в късния следобед.
На връщане видимостта под самолета бе чудесна. Летяхме над огърлицата от острови на източното Средиземноморие. Като се прибрахме си сравних снимките с Google Earth и мога да назова някои от островите, над които сме прелетели.
О-в Сими
Полуостров Датча, Турция
О-в Патмос
До нови срещи!
Обратно към Пътувания
ФОТОСПОМЕНИ 