Гърция, Метеора

На следващия ден от пребиваването ни в Гърция бе предвидена по-лежерна задача – пътуване до манастирите Метеора. Закуска в хотела (по-точно банички от отсрещната пекарна и кафе от хотела – толкова ни се полагаше), фототехниката на рамо и отново в автобуса. Поемаме по магистралата към Атина до разклона за Лариса. Край нас остава крепостта Платамон, но не е в програмата и продължаваме напред.

Покрай Лариса (според мен един скучен гръцки град в равнината) продължаваме към Калабака – градчето в подножието на скалните образувания, приютили манастирите Метеора. Кибиците си стоят по кафенетата, гледат пристигащите автобуси, а туристите гледат тях (то пък кой знае какво има за гледане в едно малко градче).

Набираме височина по перфектния асфалтов път и край нас се редят странни скали с накацали манастирчета по тях.

Автобусът спира пред големия манастир на върха и се изсипваме като башибозук на паркинга – юруш на манастирите.
Пред нас е най-големия манастир, отворен за посетители срещу скромната сума от 8 €. Предстои ни слизане до долчинката и изкачване на безброи стълби до входа.

А в това време богоизбраните си минават директно с някакво подобие на лифт.

Спирайки за кратко на една от площадките хвърлям поглед към съседните манастири

Самият манастир е много добре благоустроен – поддържани вътрешни дворове, музей, старата магерница и най-вече избата с манастирското вино.

Гледката от върха е страхотна – Калабака ти е в краката, а другите манастири са наредени по скалите наоколо

С неохота се отправяме към автобуса – определеното време изтича и групата трябва да се събира. Обещани са ни още две фотопаузи по пътя надолу. Колкото и да спираме и снимаме, часовете между 12 и 14 ч. въобще не са време за снимки. Черните скали вече са се напекли, маранята сваля контраста, пък и на теб ти е жега да се катериш по голите скали. Това е място, където трябва да си с (фото)компания, да се търси подходящата светлина и никой да не ти подвиква „айде, че рейса тръгва“. Представям си тези скали и манастири на утринна или залезна светлина, пък дори и при пълнолуние. Май трябва да се помисли по този въпрос – магнетично е и много фотогенично.

Няколко снимки от площадки по завоите:

Пак в автобуса и обратно към Лептокария. Един душ, малко почивка, хапване в близката кръчма и излязохме да се разходим по плажа. Няколко снимки на здрачаване.

А Митикас ни гледаше ехидно през облаците.

Вече се стъмни, кафенетата започнаха да се пълнят и улицата, така пуста през деня, оживя.

На сутринта отпътувахме за България. Традиционно екскурзиите на връщане се отбиват до Вергина – едно малко селце, където през 1977 год е разкрит гроба на Филип Македонски. Надгробната могила е проучена, консервирана и покрита отново с огромен железебетонен купол.
Цялото вътрешно пространство е чудесно аранжиран музей. Много пари са наляти там, но и потокът от туристи е непрестанен. Като си помисля колко археологични находки имаме в България – е как някой не направи такава машина за пари и тук. Защото тази гробница си е наистина машина за пари – входни билети, магазини за сувенири (в които може да си купиш официални реплики на експонатите, изложени в музея).

Входът към гробницата