Индия, част 2

Привечер след работа се отправихме към центъра на Мирут. Очаквахме, че както във всеки европейски град ще има някаква градация на обстановка, архитектура, оформление, които да говорят, че навлизаме в „сити-то“ на един 3,5 милионен град. Нищо не се променяше покрай нас – същите прашни улици без тротоари, сергиите покрай пътя, само движението ставаше все по-натоварено. Наближавайки (по-точно пробивайки си път) към центъра на града желанието ни за продължителна разходка намаляваше. Шофьорът бе инструктиран да ни остави и да ни прибере след 2,5 – 3 часа. Успяхме основно с жестове и пръсти да му обясним, че искаме да ни вземе след 1 час. Той разбра и се усмихна, както могат да се усмихват само индийците „Yes, sir“. И той бе доволен, че ще се прибере по-рано в къщи.

В поредното задръстване шофьорът отби малко вляво и ни посочи че центърът е напред, а той след един час, както се бяхме разбрали, ще дойде да ни вземе от същото място.

Слязохме с колегата, щракнах две три снимки наоколо – ако нещо се объркаме да си намерим мястото на срещата, и  тръгнахме по улиците.

Явно улучихме „час пик“ и лудницата от клаксони бе неописуема. Оказахме се близо до едно кръстовище, нещо като петте кьошета (може да бяха и повече) като всеки напираше да мине, а един безпомощен регулировчик стоеше в средата.

Кравата си го обикаляше отвсякъде, но и двамата не си обръщаха внимание един на друг.

Кравите и биволите са навсякъде и са пълноправни „участници“ в движението.

От едната улица идват крави, а от другата настъпва хаоса.

А всеки се мъчи да се придвижи както може.

Тротоарите (ако има такива) или са заети от сергии, или от излегнали се крави.

Успяхме да пресечем кръстовището (май това се води за центъра на града) и навлязохме в малки търговски улички, които бяха пълни с какви ли не образи.

Следобеден шопинг

В очакване на клиенти

Следобедно безвремие

Две красавици

А един готин чичко напушено се усмихваше, друг пък си свиреше на дудуче
  

Наближаваше вечеря и пържолниците по улицата работех на макс. Улисан в това, което става на улицата, не бях погледнал нагоре – а там бе паяжина от всякакви жици.
   

Които се крепяха на бамбукови пръчки за да не се заплетат една в друга

В едно ресторантче направо на тротоара таксиджийте трескаво набиват (с ръце) да се подкрепят за следващия курс

И после пак на колелото

Започна да се смрачава и бе време да се отправяме към хотела. Последна снимка от центъра на Мирут и хайде към хотела, че колата ни чака.

А хотелът си бе един малък оазис на удобната ни цивилизация, където си има човек за всичко – един ти отваря вратата, друг асансьора, трети ти налива биричката в ресторанта.

В ресторанта – тихо и спокойно в сравнение с лудницата навън. В менюто различните ястия бяха маркирани до името си (което не ни говореше нищо) с по една чушка в различен цвят. Червената чушка означаваше „very hot“, т.е. много люто ястие, зелената – „not very hot“, т.е. става за ядене, но все пак внимавайте, а чушката само в контур означаваше, че това ястие не е въобще люто. Все пак от уважение към домакините избирахме поне зелената чушка, а червената не посмяхме да поръчаме.

На закуска

Къде ще бъдем на следващата сутрин – ще видим в Индия,част 3

Обратно към Пътувания