29.06.2014
След няколко дъждовни уикенда най-после времето обещава да е по-стабилно. И какво друго да прави човек след толкова изсипал се дъжд, освен да нарами фотоапарата и статива и да отиде да поснима някой и друг водопад. Поне сега в Родопите вода има колкото искаш и решихме да отидем отново до Сливодолското падало. Изходна точка за прехода – третия тунел по пътя Асеновград – Смолян. Срещу рибарника има малка отбивка, където може да се остави колата и хайде нагоре. Според маркировката – 1,30 часа до водопада, но със спиранията за снимки и почивки нашата малка компания взе разстоянието за около 2 часа.
Пътеката навлиза в резервата Червената стена и се вие покрай река Сливов Дол. Маршрутът е много приятен – през цялото време се върви в сянката на прекрасна букова гора. На по-стръмните места са изградени стълбички и перила, на няколко пъти пътеката пресича реката по дървени мостчета. Наближаваме първото и няма как да не се снимаме на него. Разпъвам статива, нареждаме се на мостчето и щрак 🙂
Хайде още една само с Юлито
Зеленината на буковата гора прелива от всякъде. Реката се спуска по склона в безкрайни бързеи
Нагоре по пътеката Еми и Таньо
За момент рекичката се успокоява в широки вирове и не мога да се въздържа да извадя отново апарата
Наближаваме първия по-голям водопад. За него трябва да се отделим малко вляво от основната пътека
Придържайки се за клони и подпирайки се на щеката успявам да сляза до основата на водопада. Със статива в една ръка, щеката в другата и апарата на врата това не е от най-лесните начинания, но успявам да се смъкна невредим до долу.
Връщайки се нагоре, пред погледа ми попада един истински горски „октопод“. Величествена бука е разпростряла корените си по целия склон за да устои на ветровете и бурите.
Останалата част от компанията ме чака горе на пътеката. Айде да се щракнем и тук.
Тъкмо се готвех да разпъна пак статива, за да се снимаме всички и по пътечката се зададе следващата група туристи. Една жена ми предложи да ни снима. Обясних и кое как се действа по апарата и снимката бе готова. Е, ние сме в центъра на кадъра, водопада е някъде скрит някъде зад нас, но какво да се прави – като имам претенции да си бях разпънал статива.
Поемаме пак нагоре покрай рекичката.
Оттук натакък започваме да се изкачваме стръмно по левия бряг на рекичката. Наближаваме основния водопад. От водните пръски във въздуха пътеката е хлъзгава. По скалата вдясно от нас е опънато стоманено въже, по което може да се придържаш. Изведнъж се озоваваме на малка площадка, а по отсрещния склон се спускат буйните води на Сливодолското падало. Със своите 49 м височина, този водопад е един от най-високите в Родопите.
Кратка почивка сред прохладните пръски от водопада и хайде още малко нагоре. Следващата цел е малка полянка над водопада, където да починем и да си хапнем сандвичите. С облекчение оставям раницата и статива на земята и впервам поглед нагоре – буки като вретена се извисяват към слънцето.
На стотина метра по-нататък се вижда скала, обрасла със сочен зелен мъх, по която реката се стича в безброй водопадчета.
При първото ни идване миналата година бях стигнал само до тук – нататък ми се виждаше непроходимо. И наистина се оказа, че пътеката не е през тези скали, а трябва да се върнеш вляво и назад и по другия бряг на реката да преодолееш този праг. Събираме пак раничките и по импровизирано мостче от паднали дървета и клони тръгваме да се изкачваме по другия бряг. Пътеката се оказа доста стръмна и кална, като на места трябваше да се промъкваме под паднали дървета, лазейки по наклона нагоре. Някъде тук Юлито се отказа, седна на един полегнал клон и каза, че ще се присъедини към нас на връщане.
Но нагоре си заслужаваше изкачването. Реката се спускаше буйно по варовиковите скали през зеленината на гората.
Под огромна скала извираше поточе, което се влива в основната рекичка. На скалата са поставени кръст и икони и това изворче се бе превърнало в малък параклис.
По дясната пътека се озовахме в подножието на друга каскада от водопадчета.
Дали има още нагоре, не знам. Може би трябва да се заобиколи скалата от ляво (покрай изворчето) и да се продължи към горната част на водопада, откъдето да се види дали наистина това е каскада, или само едно водопадче. Но нека оставим нещо неизвестно и за следващия път. Време е да се връщаме обратно.
Едно горско „същество“ си подава муцунката между клоните и ни следи с интерес 🙂
Както обикновено, когато сме на излет някъде в тази част на Родопите, преди да тръгнем към Пловдив се отбиваме в рибарника до тунела. Няколко пастървички, расли в кристалните води на реката Сливов Дол, покрай която прекарахме цял ден, се мятат в торбичката.
Вечерята е ясна – пастърва на плоча.
Хайде газ към Пловдив!
Обратно към Излети
ФОТОСПОМЕНИ 